Яки спомени

обеден излиза след това!
Затуй,на безсилна се прави,студена като камък бъди!
Обичай го,но първа не целувай,защото победената пак ще бъдеш ти!
2. Ти вървиш,а те са толкова заети!Не виждат,че си още там!
Те са двама, а ти си трети!А третият е винаги сам!
3. Аз тръгвам,ти свиваш рамене,уверен си, че утре ще се върна.Напразно,ти всичко ми отне,дори силата да се обърна!Оставаш сам,защото те обичам,защото знам...не си щастлив.Не съм за теб желаното момиче,а толкова желан си ти!Ти искаш да ти дам любов и ласки и думи хиляди за любовта,но аз [B]съм скрила всичко тук под маска в една студенина,в една тъга.Оставаш сам,защото те обичам,живота си със друга сподели.Хедей да бъдеш с нея безразличен,а цялата си обич й дари!!!
4. Ти виждал ли си падаща звезда?И пожелавал ли си нещо в този миг?
Очите на обречен виждал ли си,дочувал ли си в тях отчаян вик?
Живял ли си във дом с порутен покрив?Стоял ли си във буря до само дърво?
И трясъка връз него чакал ли сиот гръм със мълния в едно?
Ръце протягал ли си подир птица?Лекувал ли си счупено крило?
Изпращал ли си я със взор зареян горе,отлитаща от стъкнато с любов гнездо?
Ръка премръзнала затоплял ли си с длани?Надежда върнал ли си в нечия душа?
От себе си отричал ли си се заради някой,обричайки се сам на самота?
Подавал ли си на голтака свойта риза?На давещ се протегна ли ръка?
Ако и туй си сторил без да мериш,осмислил си защо си на света!!!
***
Не стой на гроба ми и не плачи.Не са склопени моите очи.
Аз съм хиляда вятъра, които пеят.Аз съм снегът, който с елмази грее
Аз съм и слънцето над зрелите жита и нежната роса през есента
Когато всяко утро ти се будиш аз съм шумът на полетите луди
на тихи птици в кръгове над теб Аз съм звездите с блясък блед.
Не стой на гроба ми и не плачи.Не са склопени моите очи.
***
Видях те отново да обръщаш гръб.Видях те надолу да се препъваш по този стръмен път!
Чувствам че отчаянието отново ме връхлетява.Чувствам че сърцето ми пак се забавя.
Не искам вече тази светлина,искам само вечна самота.
Влизам в празна тиха стая наслаждавайки се на тъмнината и тишината.
Искам да сложа край на всичко-край на живота си,край на любовта!
Думите са напълно ненужни-те само нараняват сърцето ми изпълнено с болка и гняв!
нека минават годините...Аз ще остана в тази тъмна стая докато най-сетне дойде моят край!!!
***
Целуни ме със устни прохладни,по-сладки от мед,
дай ми нежна отрова,но не и прегръдки от лед.
Искам с теб да избягам,но с мен ще избягаш ли ти?
Всеки път ли се криеш поне този път остани.
Кой изтръгна крилете от крехките ти рамене?Нека аз те обичам поне..
Аз не,нито древен гръцки бог не умея да гадая,ала ще ти пожелая здраве и щастлив живот.
***
Не казвай раните си на душата,сълзи пред никого не лей и ако можеш смей се на съдбата,за да не може тя да ти се смей.
***
Презирай всичко що ти пречи,мрази,обичай и живей.Бъди човек,а не човече и гледай все да си добре.
***
Бъди като пролетта красива,но не и като нея горделива.
***
Бъди като розата красива,но не и като нея бодлива.
***
Печка без дърва не гори,училище без любов не върви.
***
Не ходи с къса поличка,за да не буташ бебешка количка.
***
Мастилото ми свърши,споменът завърши,аз бях до тук сега идва ред на някой друг.
***
Тъмни очила,къса блузка,мини поличка
така се облича една истинска пичка.
***
Обичам луната,обичам звесдите,
но най-обичам да гледам гаджето в очите.
***
Ти си бонбон с вкус на лимон,
ти си сушена сливка с шоколадова обвивка.
***
Отиди в гората преброй листата,
ако са 135 помни че обичам само теб.
***
Отиди в гората,седни на тревата,ако видиш елен,
спомни си за мен,ако е ранен забрави за мен.
***
Когато скъса с мен аз много се смях,
защото влюбена в теб изобщо не бях.
***